(Self-Portrait with a Black Dog, 1842, painting by Gustave Courbet) Его

(Self-Portrait with a Black Dog, 1842, painting by Gustave Courbet)

Его и надменност

Какво в действителност е егото? Ето моето определение. Наричано от време на време „ дребния Aз “, егото е Азът, който ние считаме, че сме. То се е формирало от духовната сила на хората и най-много от нашите мемоари и убеждения. Всъщност егото, това са всички наши духовни убеждения, без значение под каква форма се явяват и без значение от това дали са благотворни или не. Колкото повече стават нашите убеждения, толкоз повече пораства нашето его. Тези убеждения желаят да управляват живота ни, да ни управляват. Сякаш егото ни желае да се убеди, че то е нашият господ и стопанин. Следователно то счита, че е тук, с цел да ни пази и да ни диктува по какъв начин да постъпваме. Тъй като егото се основава на нашите убеждения, а те множеството пъти са основани след противен опит, то се пробва да ни стимулира по-скоро със боязън, а не с обич и вслушване в нашите потребности.

Егото не познава потребностите на индивида, защото се конституира ментално, а потребностите произтичат от нашето духовно измерение. То не може да позволи нашите проблеми, защото е част от всеки един от тях. С течение на времето то придобива такива размери, че последователно ни превзема, до момента в който най-после стартираме да имаме вяра, че сме това его и му дадем цялостната власт да взема решения за живота ни. Ние губим себе си, когато егото управлява живота ни. Не се вслушваме в същинските си потребности и не живеем в сегашния миг. Ние се обездвижваме в предишното или бъдещето и по този метод стопираме нашето развиване и не можем да се отворим. Всеки път когато преживяваш нещо или животът ти се коства сложен, тежък и чувстваш вътрешно безпокойствие, знай, че си се оставил да те управлява егото. Важно е да схванеш това допустимо най-бързо, с цел да поемеш надзор над живота си, вместо то да те манипулира непрестанно даже без да си даваш сметка за това.

Колкото пo-завладян е един човек от гласа на егото си, толкоз по-сигурен става, че е единственият, който знае истината. Той се счита за по-добър и пo-висш от останалите, като по този метод развива ГОРДЕЛИВОСТ, която е още по-вредна от егото единствено по себе си. Сигурно познаваш горделиви хора с голямо манипулативно его.

Ето един образец, който ще ти помогне да направиш разликата сред его и надменност. Една жена считала, че не е добре да си почива, преди да е свършила всичките си задания. Когато решавала да се отпусне, тя имала възприятието, че е отговорна и прави неточност. Към това я води нейното его. Тя в никакъв случай не се усеща добре, щастлива, защото се сблъсква със страха и виновността - директни последствия от това, че се е оставила да я води егото й. Егото обаче се трансформира в надменност, когато госпожата постанова своето разбиране, т.е. метода й на деяние, и на други хора, като ги подлага на критика, че не вършат нищо, а имат още задания. Тя е уверена, че постъпва добре, че това е истината за всички. В момента, в който егото се трансформира в надменност, това още повече вреди на връзките. Много малко хора обичат да им се приказва за горделивостта. Все още не съм срещала такива, които изцяло са я овладели. Горделивостта е демонстрация на боязън за самия себе си, само че също по този начин е предизвикана от блян към съвършенство на индивида. Той схваща изцяло, че има божествено съвършенство в себе си, само че не го употребява съответно, като постоянно се стреми той да е правият за сметка на другите. Горделивостта е основаване на ментален проект и последица от неговото най-голямо блокиране.

Горделивият се познава по това, че постоянно желае да има право и преимущество пред близките. За него да е прав значи, че не е позволил неточности и че е съвършен. Уви, той търси съвършенството в материалния свят, а то съществува единствено в духовния. Освен това той оставя усещането, че е единственият победител. Силата и властта, които горделивостта му дава, са единствено заблуда, защото в реалност горделивият постоянно губи. Той непрекъснато се опасява за себе си и най-големият му боязън е да не бъде необичан, неразбираем и най-много отритнат. Той твърдо има вяра, че в случай че е идеален - съгласно неговото схващане за съвършенство, ще бъде признат и обичан.

Казват, че горделивостта е най-голямото злополучие за човечеството, което е в основата на огромните разтърсвания в обществения живот, съперничеството сред народите, войните, интригите, омразата и злобата към себеподобните ни. Горделивостта води до упоритости за власт, вкаменява сърцето и ни пречи да одобряваме другите такива, каквито са. По този метод се трансформира в огромна спънка за същинската обич, в случай че не и най-лошата. Да се опитваш да променяш някого заради някаква причина е форма на надменност. Когато вътрешно смяташ, че си прав и че другият е малоумен или постъпва погрешно, ти автоматизирано ставаш губещият от двамата.

Колкото повече разрешаваш на горделивостта да те превзема, толкоз повече страдат любовта, връзките, здравето и щастието ти! Помисли за това. Струва ли си?

Горделивият не се познава въобще. Той е толкоз блажен, че всеки опит да му разясниш нещо се оказва безрезултатен. Той не се интересува от мнението на другите и не търпи да му опонират или да спорят с него. Цени компанията на хората, които го ласкаят, само че не си дава сметка, че всичко, което прави с тайното предпочитание да бъде харесван и хвален, в последна сметка се обръща против него. Това е повода, заради която толкоз хора стартират да вършат нещо с положителни планове, само че те се обръщат против тях, когато горделивостта ги превземе.

Има две форми на надменност: ментална и духовна. Менталната надменност се отнася за този, който счита, че знае всичко. Веднага щом се подложат на подозрение неговите познания, горделивостта му изплува и поражда вироглавие, с цел да накара другите да схванат неговата позиция и да приобщи към нея още хора. Можеш да го познаеш по държанието му. Говори високо, бързо и прибързано. Толкова доста желае да е прав, че ще направи всичко допустимо, с цел да успее, до момента в който най-сетне събеседникът му каже: „ А! Разбирам, може би въпреки всичко си прав. “ Той счита, че е спечелил, а в действителност е изгубил.

Друга типична линия на горделивия от ментален вид е използването на следното изречение: „ Знаех си, бях сигурен. “ Той има вяра, че знае всичко. Ако в действителност знае всичко, за какво се усеща задължен да го споделя? А на теб случва ли ти се постоянно да казваш това изречение? Най- значимото в сходна обстановка несъмнено е фактът, че ти го знаеш. Останалото няма значение. С други думи, Защо е належащо и близките да знаят, че ти си знаел? С какво това може да промени живота ти?

Горделивостта те кара да устояваш на всички вътрешни трансформации. Тя настойчиво се пробва да ти попречи да видиш БОГ във всяко човешко създание, да прощаваш, да изразяваш възприятията и страстите си с обич. Също по този начин не ти разрешава да си същински, да се отваряш към новостите и да се развиваш. Ако изпитваш завист към някого и не можеш да доловиш обич, положителни планове или боязън в жестовете или думите на този човек, това значи, че оставяш горделивостта да ти попречи. Вероятно си мислиш следното: „ Ако му простя, това значи, че му давам право и че одобрявам, че аз бъркам! “

Гледай на своята надменност като нещо външно, което се пробва да ти повлияе. Горделивостта е оня глас в твоята глава, който не стопира да те безпокои. Реши още в този момент, че искаш ти самичък да управляваш живота си, а не да се оставиш на нея да те завладее и да взема решение вместо теб. Същото е като да оставиш различен човек да взема решенията в живота ти. Също както и за твоето свръхсъзнание аз те призовавам да назовеш този глас, който ти приказва непрекъснато. Горделивостта има една-единствена цел: да те държи в боязън и да ти въздейства. Ти би трябвало да се оправиш с нея.

Обърни внимание на духовната надменност! Менталната надменност се разполага на равнището на познанията, до момента в който духовната надменност е на равнище АЗ СЪМ. Парадоксално колкото повече се развива личностно един човек, толкоз пo-съзнателен става той и толкоз по-голяма става заплахата да го обземе духовна надменност. Този човек стартира да се усеща пo-висш от останалите: „ Aз съм по-добър от теб “ или „ Той не е толкоз развъртян като мен “. Тези мисли са плод на духовната горделивост. Запознавала съм се с доста хора, които са имали положително равнище на развиване, само че от момента, в който са решили да вършат услуги на другите, са оставили духовната надменност да ги обземе и в последна сметка всичко се е обърнало против тях.

Най-доброто средство да се научиш да овладяваш горделивостта си, когато се изправиш против някого, който непременно желае да е прав, е да избягваш да се инатиш и да упорстваш. Приеми, че този човек в този миг има своя истина, която в неговите очи е значима. Истината му е толкоз действителна и значима за него, колкото е и твоята за теб. Кой е прав тогава? Без подозрение и двамата. Зависи от гледната точка.

Накратко, ти приемаш, че другият има право и че твоята истина е толкоз значима, колкото и неговата. Ето какво предлагам да кажеш: „ Приемам твоята позиция, даже и да се разграничава от моята и даже да не я разбирам. Признавам, че тази позиция е значима за теб. Можем ли да се разберем, че по този въпрос не сме на едно и също мнение? “ Другият човек ще остане без думи. Повтарям, горделивият постоянно желае да завоюва, да е прав и да сътвори усещането, че другият губи. Но при тези думи той ще се озове в обстановка, при която одобряват неговата истина, като в същото време с това схваща, че другият не губи. По този метод ти запазваш твоята позиция и не се подчиняваш.

Да обобщим. Ако си промениш гледната точка, с цел да те харесат или да избегнеш спор, ти действително се подчиняваш. Накрая и двамата губите - ти с твоето послушание, защото оставаш с чувството, че са ти взели силата, и другият с усещането си, че печели, до момента в който той в действителност губи. Това моментно чувство му дава някаква власт, само че не по верния метод. Горделивият има възприятието, че е получил сила, когато печели, само че това постоянно е краткотрайно, даже нездравословно. Следователно той непрекъснато се усеща задължен да печели, с цел да черпи от силата на другите. Но това, което не знаеш, когато оставяш горделивостта да тe завладее, е, че в дълготраен проект твоето его ще изпие цялата ти сила. Ти би трябвало да черпиш властта от себе си, а не от другите. Всеки човек, който си мисли, че печели със своята надменност, автоматизирано се трансформира в губещ.

Обратно на горделивостта е скромността. Пази се, защото доста хора смятат, че са скромни, само че в действителност прикриват някакъв боязън и са слаби. Те толкоз се опасяват да не се излъжат, че се подчиняват непринудено даже и да не са съгласни. Дай власт на тези хора и те ще се преобразят неотложно. Скромността изчезва на мига... Това е по този начин наречената подправена невзискателност.

Има и хора, които по-скоро се подценяват, като не могат да одобряват своите гении и качества. Те се смущават, когато някой им направи комплимент. Скромни са, може би ще кажеш ти. Но би трябвало да знаеш, че подправената невзискателност е форма на надменност. Когато подобен човек каже: „ Не, не съм толкоз добър, ти си доста no-сръчен от мен “, в действителност търси похвали.

За предпочитане е да се сравняваш с някой по-добър в дадена област, без да завиждаш. И постоянно си давай сметка, че този човек просто има по-добър контакт със своята вътрешна мощ. По този метод по-лесно одобряваме, че всеки човек е идеален и имаме какво да научим от другите.

Горделивостта постоянно поражда двуличие, суетност, блян към власт и доста душевни положения, които са гибелни. Трябва да можеш да разпознаваш два типа двуличие: на популярен човек, който се прави на елементарен, и на елементарния човек, който се прави на популярен. И двамата ни озадачават: единият с подправена невзискателност, другият със суетност.

Ако знаеше горделивият, който отхвърля да се види в профил, какво го чака след гибелта му... и какво ще би трябвало да преживее сред неговите два живота и какво си основава за идващия! Спиритизмът не е самоцел на тази книга, само че би трябвало да поразсъждаваме. В дадения случай е значимо да Започнем да овладяваме горделивостта си още от през днешния ден, с цел да разберем какво ни стимулира. Желанието да имаме популярност или да ни признаят за най-хубав? Ако е по този начин, всичко ще се обърне против нас. Наистина ли е толкоз значимо постоянно да сме прави? Виж какъв брой скъпо ти коства това!

Помагаш ли на някого с вярата да ти кажат, че си необикновен и великодушен? Надяваш ли се, че за помощта, която си оказал, ще се приказва на всички места? Правиш ли се на апатичен, когато в действителност изгаряш от предпочитание да те хвалят и признават? Погледни се! Да вземем следния образец. Помогнал си морално на някого. Въпросният човек обаче ти се е сторил непризнателен и неблагодарен. Дори не ти е благодарил и е разказал на всички по какъв начин се е взел в ръце и по какъв начин дейностите му скоро са довели до позитивни промени. И всичко това без въобще да спомене помощта ти! Разочароващо, нали? Би ли предпочел той да каже, че всичко това е с помощта на теб? Ако да, това е надменност. Да търсиш благодарност непременно е липса на доверие в себе си.

Може би ще се смутиш, до момента в който четеш тези редове, 3а- щото разбираш, че си по-горделив, в сравнение с си считал! Не се съди доста строго. Моята цел е не да те смущавам, а да ти оказа помощ да осъзнаеш по-добре, че тъкмо тази надменност ти е пречила да обичаш до момента.

Горделивостта нанася доста вреди освен върху връзките, само че и във физически проект. Закоравялостта на сърцето води до склероза, болки в ставите от главата до петите и изключително в региона на врата и коленете. Най-добре е за нас да оставим сърцето да ни управлява и да стартираме да обичаме още от в този момент, като не сме толкоз груби с нас самите и с другите.

В основата на всичко е любовта. Всеки акт на същинска обич взе участие в разрешаването на сложни обстановки и трансформира живота ни в поредност от дребни и огромни щастия. Любовта крие огромна лечебна мощ както във физически и прочувствен, по този начин и в ментален проект. Тя ни оказва помощ да разберем, че всички ние сме духовни същества.

Спомни си, че зад всяка надменност се крият страхове. Най-големият боязън е да не бъдеш обичан, което поражда други страхове като страха да бъдеш отритнат, съден, подложен на критика, да не си на висотата на обстановката, да станеш за смях, да загубиш някого или нещо.

Ако пред теб стои горд човек, пробвай се да доловиш цялото страдалчество и страха, които изпитва този човек и които се крият зад неприятното му държание. Този човек може би ще се опита да те промени, да те уплаши с властното си държание. Не се впечатлявай и притеснявай. Всъщност той е също толкоз уплашен, колкото си и ти, въпреки че не го демонстрира. Не се опитвай да му отговаряш в същия звук - с твоето его. Когато усетиш страданието му, ще можеш да докоснеш сърцето му.

Избрано от: „ Слушай своето тяло “, Лиз Бурбо, превод Недка Капралова, изд. ЛИК, 2007
Картина: Self-Portrait with a Black Dog, 1842, painting by Gustave Courbet, chinaoilpaintinggallery